Разпродават фирмата, обслужила сръбския Финансист № 1
Сръбско - българската връзка, която лъсна в досиетата „ Пандора “, се оказа с дълга „ опашка “. Българската компания, която е обслужила някогашния кмет на Белград и настоящ финансов министър на Сърбия Синиша Мали, продавайки му 24 първокласни жилището в комплекс „ Свети Никола “ за към 5 млн. евро, взела, че банкрутирала.
„ Аклади “ ООД, благосъстоятелност на някогашните баскетболисти Срджан Вукашин Дабич и Владимир Боянов Иванов, бе оповестена в неплатежоспособност в края на предходната година. Синдикът на потъналата в задължения компания Александър Костадинов към този момент е извадил за обществена обмен 57 обекта в баровския комплекс край Созопол. Първият търг за осребряване на активите й ще бъде на 22 ноември. Предлаганите жилища ще се търгуват вкупом, като първичната им цена е 4.844 млн. лв..
Според правосъдното решение от 16 септември м. година по делото за несъстоятелността,
задълженията на " Аклади “ ООД са общо 11.552 млн. лв..
Разпределени по " пера ", те наподобява по този начин: отговорности към " Българо-американска кредитна банка " - 7.036 млн. лева, към " Трейдинк " ЛЛС - офшорка, записана в щата Делауеър и представлявана от сръбските жители Владан и Морослава Бошкович - над 2 млн лева и към Националната организация за приходите - 63 708 лв..
С други думи, в случай че някой изкупи предлаганите на този търг обекти, броените за тях пари ще покрият една трета от задълженията на сдружението.
Любопитното в тази ситуация е, че първият заемодател, който е предявил претенциите си към декапитализираната компания, не е финансиралата я банка, а офшорката от Делауеар. Банката се е явила като причислен заемодател, откакто " Трейдинк “ЛЛС към този момент е завела желае за оповестяването на " Аклади " в неплатежоспособност. Според предоставените в съда документи, посредством контракт от 11 юли 2007 година, офшорката е предоставила на банкрутиралата компания заем на стойност близо 1 млн. евро. Странно е единствено за какво този действителен съинвеститор на " Аклади " е чакал близо 14 години, с цел да предяви претенциите си едвам през предходната 2020-та.
Без да се опитваме да скалъпим някакъв финансово–криминален сюжет, няма по какъв начин тази толерантност да не ни се стори подозрителна. В последна сметка просто натрапващо се е чувството, че зад цялата тази работа може би стои
един целеустремено провокиран банкрут.
Добре знае се, че при търговете за продажба на активи покупко-продажби не постоянно се подписват от раз и цената им на всяко последващо предложение понижава по закон с 20 %. Конкретно у нас не рядко се случва " наддаването " да върви до появяването, по този начин да се каже, на подобаващият покупател, който да придобие дадени активи на смешни цени. А дали още веднъж ще се стигне до този остарели и изпитан в България способ и банката и страната ще са единствените, които сигурно ще пият по една студена вода, следва да забележим
Колкото до връзката сред тази история и досиетата „ Пандора “, от тях стана известно, че сръбският министър Синиша Мали се е сдобил с 24 жилището в упоменатия комплекс " Свети Никола " на нашето Черноморие в качеството си на шеф на две офшорни компании от Британските Вирджински острови – Brigham Holding & Finance Inc. и Etham Invest & Finance Corp. Както можеше да се чака, 49-годишният политик от Сръбската прогресивна партия отхвърли това да е истина, само че по този начин и не изясни потвърдения от интернационалното журналистическо следствие факт, че е бил клиент на Trident Trust – създател на двете посочени офшорни компании. Те купуват през 2012-та и 2013 година две други в България – Erma 11 и Erul 11, които имат жилища край Созопол и в които в началото съдружници са " Аклади ", Срджан Вукашин Дабич и Владимир Боянов Иванов. В избран интервал пък като техен шеф се води самият Мали.
Тук идва редът на още любопитни детайлности за участниците в тази " завера ".
На процедура Синиша Мали купува морските жилища от компания, в която някогашният баскетболист и шеф на сръбския клон на съветската нефтена компания „ Лукойл “ Срджан Дабич е съучастник с българина Владимир Боянов Иванов.
Изборът на съдружника надали е инцидентен .
Владо Боянов, както е прочут на необятната аудитория у нас, също е някогашен баскетболист, само че надали неговата спортна кариера е „ натежала “ за решението на сърбина. Изглежда главната „ тежест “ на Боянов е било събитието, че той е брачен партньор на някогашната зам. министърка на индустрията в кабинета на Иван Костов, отговаряща за приватизацията - Едит Гетова. Именно тя беше движещата мощ при продажбата на „ Нефтохим “ АД на „ Лукойл “.
Нека напомним, че през 1999 година тази договорка беше избрана като най-мащабната в историята на касовото раздържавяване в нашата страна. Цената, платена тогава от „ Лукойл “, бе 101 милиона $, от които обаче в държавната хазна влязоха единствено 81 милиона, защото 20 милиона останаха под предписание на купувача в специфична доверителна сметка – с тях трябваше да се покрият скрити отговорности на „ Нефтохим “, в случай че бъдат открити такива, както и загуби по време на самата приватизационна процедура.
Още по това време имаше маса отрицателни мнения за това какво тъкмо продаде България на руснаците. Противниците на избора на този покупател дефинираха продажбата като най-съдбовната, с последици, които нахвърлят рамките на стопанската система и засягат националната сигурност на страната, в това число нейната геополитическа ориентировка.
Всички тези приказки си останаха глас в пустиня. Но
около договорката " изгря " от нищото
някой и различен нашенски бизнесмен…
Впрочем и Мали не е непознат на „ Лукойл “. Отношенията им датират още по-назад във времето, когато работи като асистент на министъра за приватизацията в сръбското Министерство на стопанската система и приватизацията и дава отговор за продажбата на сръбската част от верига бензиностанции...
В този смисъл не са ли прекомерно доста съвпаденията в подбора на хората в тази сръбско - българска „ задруга “ с съветски нюанс, с цел да не си задаваме въпроси? И през днешния ден, когато всичко е „ минало-заминало “, не е ли пристигнал ред за идната стъпка – банкрута и придобиването на безценица на атрактивните черноморски активи от подобаващия покупател?
„ Аклади “ ООД, благосъстоятелност на някогашните баскетболисти Срджан Вукашин Дабич и Владимир Боянов Иванов, бе оповестена в неплатежоспособност в края на предходната година. Синдикът на потъналата в задължения компания Александър Костадинов към този момент е извадил за обществена обмен 57 обекта в баровския комплекс край Созопол. Първият търг за осребряване на активите й ще бъде на 22 ноември. Предлаганите жилища ще се търгуват вкупом, като първичната им цена е 4.844 млн. лв..
Според правосъдното решение от 16 септември м. година по делото за несъстоятелността,
задълженията на " Аклади “ ООД са общо 11.552 млн. лв..
Разпределени по " пера ", те наподобява по този начин: отговорности към " Българо-американска кредитна банка " - 7.036 млн. лева, към " Трейдинк " ЛЛС - офшорка, записана в щата Делауеър и представлявана от сръбските жители Владан и Морослава Бошкович - над 2 млн лева и към Националната организация за приходите - 63 708 лв..
С други думи, в случай че някой изкупи предлаганите на този търг обекти, броените за тях пари ще покрият една трета от задълженията на сдружението.
Любопитното в тази ситуация е, че първият заемодател, който е предявил претенциите си към декапитализираната компания, не е финансиралата я банка, а офшорката от Делауеар. Банката се е явила като причислен заемодател, откакто " Трейдинк “ЛЛС към този момент е завела желае за оповестяването на " Аклади " в неплатежоспособност. Според предоставените в съда документи, посредством контракт от 11 юли 2007 година, офшорката е предоставила на банкрутиралата компания заем на стойност близо 1 млн. евро. Странно е единствено за какво този действителен съинвеститор на " Аклади " е чакал близо 14 години, с цел да предяви претенциите си едвам през предходната 2020-та.
Без да се опитваме да скалъпим някакъв финансово–криминален сюжет, няма по какъв начин тази толерантност да не ни се стори подозрителна. В последна сметка просто натрапващо се е чувството, че зад цялата тази работа може би стои
един целеустремено провокиран банкрут.
Добре знае се, че при търговете за продажба на активи покупко-продажби не постоянно се подписват от раз и цената им на всяко последващо предложение понижава по закон с 20 %. Конкретно у нас не рядко се случва " наддаването " да върви до появяването, по този начин да се каже, на подобаващият покупател, който да придобие дадени активи на смешни цени. А дали още веднъж ще се стигне до този остарели и изпитан в България способ и банката и страната ще са единствените, които сигурно ще пият по една студена вода, следва да забележим
Колкото до връзката сред тази история и досиетата „ Пандора “, от тях стана известно, че сръбският министър Синиша Мали се е сдобил с 24 жилището в упоменатия комплекс " Свети Никола " на нашето Черноморие в качеството си на шеф на две офшорни компании от Британските Вирджински острови – Brigham Holding & Finance Inc. и Etham Invest & Finance Corp. Както можеше да се чака, 49-годишният политик от Сръбската прогресивна партия отхвърли това да е истина, само че по този начин и не изясни потвърдения от интернационалното журналистическо следствие факт, че е бил клиент на Trident Trust – създател на двете посочени офшорни компании. Те купуват през 2012-та и 2013 година две други в България – Erma 11 и Erul 11, които имат жилища край Созопол и в които в началото съдружници са " Аклади ", Срджан Вукашин Дабич и Владимир Боянов Иванов. В избран интервал пък като техен шеф се води самият Мали.
Тук идва редът на още любопитни детайлности за участниците в тази " завера ".
На процедура Синиша Мали купува морските жилища от компания, в която някогашният баскетболист и шеф на сръбския клон на съветската нефтена компания „ Лукойл “ Срджан Дабич е съучастник с българина Владимир Боянов Иванов.
Изборът на съдружника надали е инцидентен .
Владо Боянов, както е прочут на необятната аудитория у нас, също е някогашен баскетболист, само че надали неговата спортна кариера е „ натежала “ за решението на сърбина. Изглежда главната „ тежест “ на Боянов е било събитието, че той е брачен партньор на някогашната зам. министърка на индустрията в кабинета на Иван Костов, отговаряща за приватизацията - Едит Гетова. Именно тя беше движещата мощ при продажбата на „ Нефтохим “ АД на „ Лукойл “.
Нека напомним, че през 1999 година тази договорка беше избрана като най-мащабната в историята на касовото раздържавяване в нашата страна. Цената, платена тогава от „ Лукойл “, бе 101 милиона $, от които обаче в държавната хазна влязоха единствено 81 милиона, защото 20 милиона останаха под предписание на купувача в специфична доверителна сметка – с тях трябваше да се покрият скрити отговорности на „ Нефтохим “, в случай че бъдат открити такива, както и загуби по време на самата приватизационна процедура.
Още по това време имаше маса отрицателни мнения за това какво тъкмо продаде България на руснаците. Противниците на избора на този покупател дефинираха продажбата като най-съдбовната, с последици, които нахвърлят рамките на стопанската система и засягат националната сигурност на страната, в това число нейната геополитическа ориентировка.
Всички тези приказки си останаха глас в пустиня. Но
около договорката " изгря " от нищото
някой и различен нашенски бизнесмен…
Впрочем и Мали не е непознат на „ Лукойл “. Отношенията им датират още по-назад във времето, когато работи като асистент на министъра за приватизацията в сръбското Министерство на стопанската система и приватизацията и дава отговор за продажбата на сръбската част от верига бензиностанции...
В този смисъл не са ли прекомерно доста съвпаденията в подбора на хората в тази сръбско - българска „ задруга “ с съветски нюанс, с цел да не си задаваме въпроси? И през днешния ден, когато всичко е „ минало-заминало “, не е ли пристигнал ред за идната стъпка – банкрута и придобиването на безценица на атрактивните черноморски активи от подобаващия покупател?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ